В края на 19 век 1 на 7 души по света

В края на 19 век 1 на 7 души по света умира от туберкулоза, а заболяването се подрежда на трето място измежду аргументите за гибел в Съединени американски щати. Лекарите последователно стартират да одобряват научната теза на немския доктор Роберт Кох, че туберкулозата се предизвиква от бактерии, само че това става постепенно измежду необятната общност и множеството хора обръщат малко внимание на поведенческите си привички, които способстват за предаването на заболяването – те не схващат, че нещата, които вършат, могат да ги разболеят. В книгата си „ Белодробна туберкулоза: Съвременна профилактика и лекуване в специфични институции и вкъщи “ („ Pulmonary Tuberculosis: Its Modern Prophylaxis and the Treatment in Special Institutions and at Home “) С. Адолф Нопф, експерт по туберкулоза, практикувал медицина в Ню Йорк, пише как един път следи няколко от пациентите си да пият от една и съща чаша, както и други пасажери във трен, даже когато „ те кашляха и се отхрачваха много. “ Често се случва членовете на фамилията и даже непознати да споделят чаша за пиянство.

Под управлението на Нопф, през 90-те години на 19 век, здравният отдел на Ню Йорк започва масирана акция за образование на обществеността и понижаване на предаването. Кампанията за публично здраве „ Война против туберкулозата “ обезсърчава шерването на чаши и подтиква обособените щати да забранят плюенето в публични здания и превоз, както и по тротоарите и други открити пространства – вместо това предизвиква потреблението на специфични плювалници, които да бъдат постоянно и деликатно почиствани. Не след дълго плюенето в обществените пространства стартира да се счита за непристойно, както и пиенето от общ съд. Тези промени в публичното държание спомагат за сполучливо понижаване на разпространяването на туберкулозата.

Както виждаме през днешния ден с ковид, заболяването може да повлияе надълбоко на обществото – възпрепятствайки рутинни действия и разклащайки нерви, до момента в който се популяризира от човек на човек. Но последствията от епидемиите постоянно ги надживяват. Болестта може да промени трайно обществото, а постоянно и за положително: като основава по-здравословно държание и подобрява инфраструктурата – неща, които през днешния ден считаме за естествени.

Ню Йорк, 1858

През 19 век градските улици в Съединени американски щати преливат от нечистотия. Хората изхвърлят вестници, останки от храна и други отпадъци през прозорците си непосредствено по улиците. Конете, които са съществена задвижваща мощ на превоза, способстват за мизерията, сещайте се по какъв начин. Когато пък някои кон почине, той става друг тип заплаха. В „ Портрет на един нездравословен град “, професорът от Колумбийския университет Дейвид Роснър написа, че защото конете са толкоз тежки, когато един от тях умира в Ню Йорк, „ трупът му е оставен да гние, до момента в който не се разпадне задоволително, с цел да може някой да прибере частите. Децата постоянно играят с мъртвите коне, които лежат по улиците. “ Повече от 15 000 конски натрупа са събрани и изнесени от улиците в Ню Йорк през 1880 година Човешките боклуци също са проблем. Много хора изпразват гърнетата си през прозорците. Тези, които живеят в жилищни здания, не разполагат със лични уреди, а 25 до 30 души споделят едно „ отходно място “. Тези места надлежно постоянно преливат, до момента в който мръсотиите не бъдат извозени и изхвърлени на близкото пристанище.

Тъй като гражданските и здравни водачи стартират да схващат, че честите огнища на туберкулоза, тиф и холера, които опустошават градовете им, са свързани с боклука, те стартират да основават проведени системи за изхвърляне на човешка урина и изпражнения. Подобренията в технологията спомагат за процеса. Длъжностните лица стартират да вкарват системи за пречистване и хлориране на водоснабдяването. Вътрешните тоалетни се появяват постепенно заради разноските, които изискват, проблеми с управлението на миризмите и нуждата от водопроводна система. След усъвършенствания модел тоалетни, които имат казанче и система за разчистване, на Томас Крапър през 1891 година обаче, тоалетните стават известни, първо измежду богатите, а по-късно измежду междинната класа. Водопроводни и канализационни системи, съчетани с промяна на жилищните здания, оказват помощ за отстраняването на екскрементите от публичните улици.

Болестта коренно усъвършенства и аспекти на американската просвета. Когато лекарите стартират да имат вяра, че положителната вентилация и чистият въздух могат да предотвратят заболяванията, строителите стартират да прибавят веранди и прозорци към къщите. Инвеститорите в недвижими парцели употребяват наклонността на пазара да мигрира на Запад, което кара лекарите на изток да убеждават хората да се реалокират на хиляди километри от претъпканите, мръсни градове.

Част от тези настроения не престават и през днешния ден. Въпреки че знаем, че слънцето не убива бактериите, положителната вентилация и времето, прекарано на открито, са от изгода за децата и възрастните, като предизвикват физическата интензивност и усъвършенстват настроението – а достъпът до външни пространства и паркове все още е фактор за купувачите на жилища. Това „ лечение “ на чист въздух в последна сметка подтиква проучването на климата като публична просвета, защото хората демонстрират интерес към температурата, налягането и други метеорологични фактори с вярата да определят „ идеалните “ условия за лекуване на заболявания.

Епидемиите от предишното открият прочут алтруизъм в Съединени американски щати. По време на епидемията от жълта тресчица от 1793 година филаделфийци безкористно се втурват да спасят своя град. Без формален проект за рецесията, кметът Матю Кларксън се обръща към доброволци, които събират облекла, храна и парични дарения; да се направи спонтанна болница; и да се построи дом за 191 деца, краткотрайно или непрекъснато осиротели от епидемията. Членовете на Свободното африканско общество – институция, ръководена от и за чернокожото население на града – обезпечават 2/3 от болничния личен състав, превозвайки и погребвайки мъртвите и изпълнявайки голям брой други медицински задания.

Епидемия от дифтерия от 20 век в дребен район на територията на Аляска въодушевява народен протест на поддръжка – и основава Айдитарод (Iditarod), известната конкуренция с шейни, теглени от кучета:

Когато през януари 1925 година в Ном, Аляска, стартират да се развиват случаи на заболяването, градът е в неволя. Дифтерийните бактерии създават токсин, който ги прави изключително смъртоносни, в случай че не се приложи серум. Този серум е елементарно наличен в продължение на десетилетия, само че в Ном е привършен, а градът е недосегаем по шосе или море през зимата. Като се впускат в деяние, 20 от най-хубавите тимове по шейни в региона доставят серума чак от Феърбанкс – 1100 километра – за рекордно време, изправени пред минусови температури. Доставката им на 2 февруари, плюс втора пратка седмица по-късно, сполучливо стопират епидемията, спасявайки децата на Ном от задушаване, и вестници в цялата страна отразяват този героизъм.